Как да откажем детето си от смукане на пръста

Ако в момента имате малко бебче или очаквате скоро такова, неминуемо пред вас ще стои дилемата дали да давате на детето си биберон-залъгалка или да му позволите да си смуче пръстчето.

Защитниците на тезата с биберона твърдят,че така е по-стерилно и хигиенично, а и могат да откажат детето по всяко време, което май на практика не се получава точно така. На мен лично гледката на 3 годишно дете, разхождащо се с биберон в устата ми е доста неприятна.

От друга страна смученето на пръста е един естествен процес в развитието на детето, който се наблюдава дори в утробата на майката при преглед с ултразвук и обикновено се надраства към 11-14 месечна възраст, щом изникнат зъбите.

Като майка на 3 деца  (всяко със своите особености и предпочитания) съм преминала и през двата етапа и затова бих искала да ви споделя моя опит по въпроса.

Когато се роди синът ми биберонът-залъгалка бе едно от нещата, които взех с мен в родилния дом, тъй като фигурираше в списъка с необходимите вещи за болницата, който бях намерила в интернет. В самата болница също услужливо предлагаха биберони на новородените.

Биберон използвахме до към 3-тия месец, след което под влияние на една статия, която прочетох, реших да го премахна. В статията се твърдеше,че биберонът вреди на кърменето (стумулира процеса на “отказ от гърдата” и променя начина на сукане, откъдето се намалява стимулацията на гърдата, а от там и количеството на кърмата) и че кърменето не е само акт на хранене, а психо-емоционално общуване между майката и детето. И че най-естествената реакция, когато детето се разплаче е майката да го вземе на ръце и да го сложи на гърдата, за да се успокои.

Това бе напълно в разрез с наставленията, получени в родилния дом ( да не позволявам на детето да взема гърдата за биберон), които ме бяха довели до сълзи, тъй като синът ми се чувстваше най-добре, когато беше на ръцете ми и сучеше. Но вместо да се водя от детето, аз следях часовника и гледах детето да прекара само по 15 мин. на едната и на другата гърда, а щом го оставях в креватчето му той писваше.

Ако тогава бе имало някой до мен, който да ми каже, че да бъде на гърдата възможно най-близо до мама (единственото познато същество, което детето има в плашещия нов свят, в който е попаднало) е една естествена реакция на детето за справяне със стреса и която постепенно ще отмине, когато детето посвикне с новата реалност около него, щях да се чувствам много по-спокойна и уверена. Но уви…

Както и да е, синът ми бързо забрави биберона и започна да заспива изключително и само на гърда, като единственото неудобство беше,че този процес траеше доста дълго, но успях да го преодолея като започнах да чета книги, докато го кърмех и така кърменето се превърна от досадно – в едно приятно занимание.

Но когато синът ми стана на 4 месеца, той откри,че има ръчички и започна са си смуче показалеца и средния пръст на едната ръка:-)). Този процес продължи до около година, когато сам се отказа от смученето на пръстите и започна активно да опознава света. Просто вече имаше много по-интересни неща за вършене:-).

Почти по същия начин протекоха нещата и с едното ми момиченце, което така и не пожела да смуче биберон (не съм и настоявала особено за това).

Но най-мъничката ми  щерка беше нещо по-различно. Тъй като бе по-нервна и емоционална и плачеше много, бях принудена, по настояване на съпруга ми, да й дам да смуче биберон-залъгалка. Но отново около 3-4-ия месец, след продължително висене над леглото й, за да й подавам биберона,който тя поради “настървеното” смукане все изплюваше и отново си го търсеше, реших да я науча да си смуче пръстчето и окончателно изхвърлих биберона.

Смятам,че това е по-добрият вариант, тъй като детето се научава на самостоятелност, успява да се успокои само, когато мама не е наблизо, а не да плаче и да чака някой да му подаде биберона-залъгалка.

С момиченцата ми обаче кърменето беше кратко и по “същество”:-)) Заспиваха с пръст в уста и след като едната се отказа сама от пръста, другата продължи да смуче пръста си, за да заспи до към 3 г. и половина. Тогава реших да сложа край на този навик, за да избегна евентуални проблеми със захапката след време.

Това, което направих бе да зашия чорапчета за ръкавите  на пижамката й. Така ръчичките оставаха скрити и сама не можеше да ги измъкне. И за около 2 седмици свикна да заспива сама, без пръста!

Беше лесно, макар че се бях подготвила психически за дълги безсънни нощи, ревове и т.н.

Но нямаше нищо такова. Някъде бях чела,че когато майката твърдо е взела някакво решение, детето няма друг избор, освен да се подчини.

Така, че скъпи мами, не се страхувайте и опитайте. Ако стоите твърдо зад вашето решение, детето ще се съобрази с него! Пожелавам ви успех!

А статията, за която стана дума по-горе можете да прочетете тук .

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s