Безусловната любов

Когато срещнем и се влюбим в някого, какво всъщност става? Зависи от влюбването.

Любовта идва в две отделни форми: любов към „аз” и любов към Аз”. Нисшият „аз” е

всичко, което прави човек уникален. Нисшият „аз” е направен от мисли и чувства, опит,

спомени, надежди и страхове. Любовта на нисшия „аз” е обусловена и се променя с

промяната на обстоятелствата.

Висшият „Аз” е непроменимата част в тебе, присъствала в детството, в юношеството и

е у теб и сега, която никога не се намесва, но винаги подкрепя всичко, което си. Твоят

висш Аз е твоята изява на Любов, но тя не се ограничава единствено до теб. Твоят Аз,

Азът на другите хора и дори Азът на оня непрокопсаник, койтo ти достави пицата

студена – всички са едно. Любовта на Аза е единство в разнообразието. Тя е безусловна.

Висшият „Аз” обича безпричинно, а нисшият „аз” търси причина да обича. Когато се

влюбим, нисшият „аз” е открил „в” кого. Новата любов на нисшия „аз” е огнена и

изпепеляваща; и обречена на посредственост. Защо? Защо винаги става така? Колкото и

дълго да продължава връзката, никога не можем да уловим отново силната омая на

първите дни на любовта.

Когато вярваме в образа си на „аз”, ние се отделяме от това, което възприемаме като

други образи и пропускаме обединяващата всички ни Любов. Аз не виждам истинския

теб. Виждам те такъв, какъвто умът ми иска да те види. Докато си създавам образ за

„теб” ти си зает да си създаваш образ за мен. Ние сме като двама кукловоди, всеки

трескаво каращ куклата си да работи. Толкова сме погълнати в начинанието да

накараме двете ни кукли да се харесат, че така и не се запознаваме един с друг.

Кришнамурти ни каза, че връзките са формирани от два умствени образа. Тези образи

имат своите нужди и желания. Имат си собствен дневен ред и живеят буквално

изолирани, в отделните си светове, утешавайки се с илюзията, че се разбират.

„Образите вървят паралелно, като влакови релси и никога не се срещат, освен,

вероятно, в леглото… Нещата са станали трагични”. Повечето от нас влизаме във

връзка заради причини като любов, приятелство, сигурност, пари, възбуда или страх,

интелектуален стимул или физическо удоволствие. Тогава единствено печалбата ли е

целта на формирането на връзка?

Да! Отговорът на въпроса „Защо съществуват връзки между хората?” е, че те го правят

единствено за печалба. Но те не съществуват единствено за собствената ни егоистична

печалба, точно обратното. Връзките не се засилват от повече пари, контрол, време. Те

дори не са оправдани, както масово се мисли, от засилването на любовта между двама

души. Екхарт Толе го е казал прекрасно; „Връзката е, за да те направи осъзнат, а не

щастлив.” Връзките са перфектни възможности за самоосъзнаване.

 

Из ” Чудото на квантовия живот”

Франк Кинслоу

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s