За мен

Докато размишлявах какво да напиша в раздела „За мен” се сетих за следната японска притча:

Веднъж в малък японски град умира жена. В един момент тя усеща как душата й се отделя от тялото, издига се и чува глас, който я пита: “Коя си ти?” “Аз съм жената на кмета”, казва тя. “Аз не питам кой е твоят съпруг. Кажи ми, коя си ти?” “Аз съм майка на четири деца. Аз съм учителка.” “Не питах колко деца имаш или какво работиш, а коя си?” И така, тя стигнала до следния отговор: “Аз съм тази, която се събужда всеки ден, за да се грижи засемейството си и да учи децата в училище.”

 След това душата й се завръща в тялото и жената оживява, защото открива икегай.
Какво е икегай? Философията на японците може да се преведе като “това, което дава смисъл на живота, нещо, което ни кара да се будим всяка сутрин с радост.”

Бих могла да напиша за себе си, че съм съпруга, майка на три прекрасни деца, че съм икономист по професия и творец по душа, но истинският отговор на въпроса “коя съм aз” би бил, че съм един търсещ дух.

Още откакто се помня търся пътя към Бог, здравето, смисъла на живота. Алергията, от която страдам от години, ме подтикна да започна да се интересувам от въпросите на алтернативната и холистина медицина, здравословното хранене, а в последствие и от духовното развитие и усъвършенстване.

Това, което ме кара да се будя всяка сутрин с радост, освен децата ми (най-голямото щастие и богатство, стига човек да може да го оцени), са малките открития, които правя всеки ден, парченцата от пъзела, с които картината на това кои сме, откъде идваме, накъде отиваме и защо сме тук става по-пълна и подредена.

Открих, че болестите отразяват нашето емоционално състояние и че за да излекуваме тялото, трябва първо да излекуваме духа. Открих, че нашите мисли опеределят действителността ни и привличаме в нашия живот, това в което вярваме. Открих, че сами носим отговорност за това, което се случва в живота ни, дори привидно нищо да не зависи от нас. Открих, че няма черно и бяло, правилно и грешно, а всичко е такова, каквото трябва да бъде, за да постигнем мисията и целите, с които сме дошли тук на Земята. Открих и, че трябва да се научим на беусловна любов и приемане към всички хора, тъй като всички сме част от едно цяло и носим в себе си частица от Бог, или онзи Висш Разум, който ни обединява.

Казват, че не целта е важна, а пътят, който ще изминем, вървейки към нея. Защото, вперили поглед напред, често не забелязваме красотата около нас и позволяваме животът ни да премине покрай нас, докато ние се надпреварваме с времето. А животът ни е даден, за да му се наслаждаваме и да откриваме красотата и смисъла в малките неща.

Ще се радвам, ако споделите с мен пътя и радостта от малките открития.

Добре дошли при Изворчето!

harmony

Advertisements